За книгата

Поли Муканова вече се е наложила като един от най-последователно ангажира­ните автори към жанра на фрагмента в съвременната българска литература. Тези кратки белетристични форми тя разработва в книгите „Amor Fati: фрагменти“ (2012), „Сизиф дали е бил щастлив?“ (2022), „Пристан за отшелници“ (2022), а в тяхно продължение се превръща и на­стоящият литературен проект „Тефтер в автобус с порой“.

– доц. д-р Надежда Стоянова

Новата книга на Поли Муканова продължава развитието на жанра, който през последните години тя представя най-активно в своето творчество. Очевидно водена в своя избор от примера на големите поети и писатели, които не остават безразлични към тази жанрова форма, авторката записва впечатления, настроения, рефлексии в усилието си да изгради един по-добър и по-естетичен свой свят.

– доц. д-р Людмила Миндова

Тефтер в автобус с порой от Поли Муканова има определение пътуващи фрагменти и събира уловени „по пътя“ на последните две-три години мисли и настроения на авторката си. Подзаглавието, с което се назовава оригиналният авторов подход, израства от тематиката, за да нюансира жанровата специфика на фрагмента, добре познат и непрекъснато обновяван от дълговечната традиция с откъслеците на древните мъдреци на света до експромтите на днешните мислители. Композицията на книгата следва същия есеистично-импресиони­стичен подход, който на свой ред дава и на читателите водещата роля на пълноправни участници в смислопораждането да изграждат свои сюжети.

– доц. дн Мая Горчева

Изданието е осъществено с финансовата подкрепа на
Министерството на културата

За автора

Поли Муканова (София, България) е пое­теса, преподавател, преводач, доктор по обществени комуникации и информационни науки (История на книгата). Авторка е на поетичните книги „Мигове в кибритена кутийка“ (2009), „Мидите имат две страни“ (2015), „Пристан за отшелници“ (2022); кратка проза – „Amor fati: фрагменти“ (2012), „Сизиф дали е бил щастлив?“ (2022), както и на моногра­фиите „История и теория на четенето“ (2018), „Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): институцията библиотека“ (2023). Учас­твала е в множество национални и международни поетични фестивали (Караманови средби, Рацинови средби, Поетска ноќ во Велестово, Ditët e Naimit, Стружки вечери на поезията и др.). Има три книги в превод на македонски от Зоран Якимоски: „Мигови во кибритна кутиja“ (2009), „Школките имаат два дела“ (2015) и „Патот за Гвадалахара“ (2025).
В неин превод от македонски език излиза романът „Годишни времена“ на Юлияна Величковска (изд. „Ерго“, 2017), стихове от Зоран Якимоски, книгите „Картографиране на себе си“, избрана поезия (изд. „Ерго“, 2023) на Славица Гаджова Свидерска, „/Не/удобството на съществуването“, избрана поезия (изд. „ДА“, 2023) от Лидия Димковска. Поезията ѝ е преведена на английски, немски, испански, италиански, турски, албански, румънски, хърватски и македонски. От 2010 г. е редактор в сп. „Сборище на трубадури“.

През март 2024 г. провежда първия в България курс по „Творческо писане за библиотекари“ със специалното участие на Аксиния Михайлова, Владимир Левчев и Лидия Димковска. През 2024 г. е официален и единствен участник на „Стружките вечери на поезията“ в Република Северна Македония от България.

Преподавателка e по история на книгата и библиотеките, теория на четенето и библиофилство в Университета по библио­текознание и информационни технологии в гр. София.

Материалът Тефтер в автобус с порой – Поли Муканова е публикуван за пръв път на Сборище на трубадури.

За книгата

Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни „Фрагменти“ Далчев казва, че „есето е смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът – само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена“. Но при самия Далчев, в неговите фрагменти, поезията съвсем не е изгубена. Също и фрагментите на Поли Муканова, събрани в книгата „Сизиф дали е бил щастлив?“, са обединени от нейния особен поетичен глас. Макар и да са твърде разнообразни – от чиста кратка поезия като „Събудих лятото, оставено на гардероба. Жълтия чадър разпънах на балкона“ или „Паркова алея, с която се надбягват – медитация на тревен килим. Дишане с щурците“ до абстрактно-философски афоризми като „Догматизмът е опиум за невярващите“ или „Най-краткото определение за цялост: фрагмент“, а също така и „записки“, или поетически проблясъци, от срещи с различни места и хора, от Охрид до Вашингтон, от големите мъртви до живите приятели.

„С тези фрагменти съм подпрял развалините си“ – гласи един от последните редове в знаменитата, сложна и енигматична поема на Т. С. Елиът „Пустата земя“. Книгата на живота ни се състои от фрагменти. Но поетическият глас може да ги съхрани и превърне в едно естетическо цяло.

Владимир Левчев

За автора

Поли Муканова (София, България) е пое­теса, преподавател, преводач, доктор по обществени комуникации и информационни науки (История на книгата). Авторка е на поетичните книги „Мигове в кибритена кутийка“ (2009), „Мидите имат две страни“ (2015), „Пристан за отшелници“ (2022); кратка проза – „Amor fati: фрагменти“ (2012), „Сизиф дали е бил щастлив?“ (2022), както и на моногра­фиите „История и теория на четенето“ (2018), „Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): институцията библиотека“ (2023). Учас­твала е в множество национални и международни поетични фестивали (Караманови средби, Рацинови средби, Поетска ноќ во Велестово, Ditët e Naimit, Стружки вечери на поезията и др.). Има три книги в превод на македонски от Зоран Якимоски: „Мигови во кибритна кутиja“ (2009), „Школките имаат два дела“ (2015) и „Патот за Гвадалахара“ (2025).
В неин превод от македонски език излиза романът „Годишни времена“ на Юлияна Величковска (изд. „Ерго“, 2017), стихове от Зоран Якимоски, книгите „Картографиране на себе си“, избрана поезия (изд. „Ерго“, 2023) на Славица Гаджова Свидерска, „/Не/удобството на съществуването“, избрана поезия (изд. „ДА“, 2023) от Лидия Димковска. Поезията ѝ е преведена на английски, немски, испански, италиански, турски, албански, румънски, хърватски и македонски. От 2010 г. е редактор в сп. „Сборище на трубадури“.

През март 2024 г. провежда първия в България курс по „Творческо писане за библиотекари“ със специалното участие на Аксиния Михайлова, Владимир Левчев и Лидия Димковска. През 2024 г. е официален и единствен участник на „Стружките вечери на поезията“ в Република Северна Македония от България.

Преподавателка e по история на книгата и библиотеките, теория на четенето и библиофилство в Университета по библио­текознание и информационни технологии в гр. София.

Материалът Сизиф дали е бил щастлив? – Поли Муканова е публикуван за пръв път на Сборище на трубадури.

Освен образец за художествено качество, животописите са и неоценим извор за живота и характера на първите гръцки и римски законодатели (Ликург и Нума, Солон и Публикола), на прославени държавници (Кимон и Лукул, Темистокъл и Камил, Фокион и Катон Млади) и военачалници (Никий и Крас). И колкото по-дълбоко навлиза в реалността на житейските им пътища, толкова по-високо Плутарх поставя стандарта на бъдещата европейска белетристика. Защото големи наративи – от историческите драми на Шекспир до „Животът на безславните мъже“ на Фуко, – следвайки или противопоставяйки се на Плутарховия образен свят, са допринасяли за оформянето на интелектуалните, нравствените и естетическите ценности на съвременната европейска цивилизация.

За автора

Плутарх (ок. 46–127) завещава на световната литература две големи групи произведения, обединени под заглавията „Успоредни животописи“ и „Нравствени съчинения“. В тях се съдържа и почти всичко известно за живота му.

Роден е в малкия беотийски град Херонея. Образова се в Атина, където изучава философия при платоника Амоний, реторика и математика. В съзвучие с космополитния дух на времето предприема пътувания из цяла континентална Гърция, посещава Йония в Мала Азия, стига и до Александрия. Заниманията с държавническа дейност два пъти го отвеждат в Рим. За разлика от типичния интелектуалец на епохата, търсещ поле за изява в Рим или Атина, Плутарх избира да живее в родната си Херонея, макар да е придобил и римско, и атинско гражданство. Воден от принципа, че добродетелното живеене означава дейно участие в обществения живот, той заема редица длъжности, сред които архонт епоним и жрец на Аполон в Делфийското светилище.

Материалът Успоредни животописи – Плутарх е публикуван за пръв път на Сборище на трубадури.

Да всееш хаос по бреговете на Дунав в един невъзможен „Косплей“?
Александър Драганов и Иван Димитров

Да се впуснеш във вендета за невинно пролята кръв със „Спомен за дъжд“?
Димитър Цолов и Милен Димитров

Да станеш „Колекционер на души“ по улиците на Детройт?
Донко Найденов и Денис Метев

Да опиташ „Праскови и малиново сладко“ от устните на две невинни създания?
Сибин Майналовски и Иван Величков

Да влезеш в „Кошмарна синхроничност“ с един млад адвокат?
Денис Метев и Делиян Маринов

Да възкресиш мита за падналия ангел в „Името на изкуството“?
Марин Трошанов и Анна Гюрова

Да потърсиш възмездие с човек „Белязан от съдбата“?
Даниел Иванов и Милен Колев

Да разделиш кърваво наследство в „Утробата на светлината“ с рок и мирис на изгорели газове?
Бранимир Събев и Симеон Трифонов

Отърси праха от доспехите. Напълни револверите. Провери остротата на рапирата.

Материалът Ужас – антология, съст. Иван Величков и Бранимир Събев е публикуван за пръв път на Сборище на трубадури.

За книгата

В едно затънтено градче в Карпатите пристига младият учител-стажант по биология Юрко Банзай. Той е почитател на ъндърграунд културата, халюциногенните гъби, Джими Хендрикс и леките наркотици. В училището е привлечен от срамежливата ученичка Дарця Борхес – аутсайдерка в училищното общество и тормозена от посредствените си съученици. Учебната година тече монотонно и без особени сътресения, Юрко е потънал в мисли за Дарця Борхес, когато в градчето започват да се случват необичайни неща и странни аномалии – изчезват хора, грипна епидемия обхваща гимназията, изпразват се класните стаи, Юрко и Дарця сънуват всяка нощ странни сънища и реалността се размива.

Нощта, в която на Банзай му се присъни последният осъзнат сън за Библиотеката, той неочаквано се събуди посред нощ. Отметна одеялото и тънкия китеник и погледна навън. Уличката беше потопена в ефирен студ и фина лунна светлина. Около луната се беше образувало бледо, отразяващо хало, което вещаеше нещастие.

Той погледна надолу. Сърцето рязко го прободе и заби учестено. На покрития със скреж тротоар стоеше Корий, извил глава, и гледаше към небето. Изведнъж погледът на мъжа се премести от звездите към прозореца, където се белееше лицето на Юрко. Очите му почти физически се впиха в него с извитите си нокти. Студентът облиза устни. Под слънчевия му сплит гореше огън.

Корий бавно се откъсна от асфалта и се понесе нагоре във въздуха направо към прозореца му. Изглежда, около мъжа тъмнината се сгъстяваше и го обличаше в черно расо. Виждаше се как устните му се движат и мълвят думи, които не се чуват. Той се изравни със студента и хищно го погледна в очите. Банзай усети как мускулите му се превръщат във влажно дървесно влакно. Парализира се.

За автора

Любко Дереш (1984, Пустомити) е един от най-оригиналните съвременни украински автори, който се сдобива с известност и писателска слава още преди да навърши пълнолетие. Дебютният му роман „Култ“ (2001) за кратко време става наистина „култов“ в Украйна. Често творчеството на Любко Дереш се възприема за обобщаващо тенденциите в украинската литература от 90-те години на XX век. Докато следва в Икономическия факултет на Лвовския университет, той публикува още три романа „Поклонниците на гущера“ (2002), „Архе“ (2004), „Намерение!“ (2006). Участва в множество литературни форуми и фестивали в Украйна и по света, произведенията му са отличени с награди и са преведени на много европейски езици, сред които френски, немски, италиански, полски и др.

Материалът Култ – Любко Дереш е публикуван за пръв път на Сборище на трубадури.

За книгата

Романът „Тринайсетте дни на полицейския детектив Марцел Фабиан“ излиза за пръв път през 2017 г. и веднага става най-популярното произведение на автора (второ издание 2018 г.). Интересната криминална история се разиграва във време и място, които дават възможност да се разкрие пред читателите един изключително интересен свят: Войводина на прага на ХХ век с нейното пъстро многонационално население; съжителството и сблъсъка на постиженията на ХХ век с предразсъдъците и суеверията. Авторът описва този вълнуващ свят с изключителен финес и чувство за хумор, въвличайки ни в ежедневието на отдалечената и все пак близка епоха.

В романа се преплитат фикция и действителност. Криминалната история е измислена, но много от героите са действителни личности, живели и работили, респективно творили във Войводина. Детективът Марцел Фабиан се различава от обичайния образ на детектив – той е млад, амбициозен, влюбен в съпругата си, същевременно голям поклонник на техническите нововъведения, които използва в работата си (напр. дактилоскопията, новост за времето си). Симпатичен герой, който дори умее да греши.

Всяка глава на романа описва един ден от живота на детектива. Освен работата му Хас създава истинска панорама на живота в краевековието между ХIХ и ХХ век, разкривайки интересни черти от обществения живот. Така романът неусетно разбулва живота в южните покрайнини на Австро-Унгарската монархия, където съжителстват общностите на унгарци, сърби, немци – с тяхното ежедневие, неизбежните напрежения и естествените стремления на всяка една от тях.

За автора

Роберт Хас (1964, Доросло) е унгарски писател от Войводина. През 1991 г. по време на войната в Югославия емигрира в Унгария, оттогава живее в Сегед. Автор е на повече от 10 книги с проза – романи и разкази, сред които особено място заема поредицата за полицейския детектив Марцел Фабиан, от нея досега са излезли два романа, но се очаква и тяхото продължение.

Творчеството на Роберт Хас получава признание и чрез литературните награди, които получава, сред тях са „Шандор Мараи“ (2012), „Атила Йожеф“ (2019). Творбите му са превеждани на немски, италиански, френски.

Материалът Тринайсетте дни на полицейския детектив Марцел Фабиан – Роберт Хас е публикуван за пръв път на Сборище на трубадури.

За книгата

Материалът Приключенията на Алиса в Страната на чудесата – Луис Карол е публикуван за пръв път на Сборище на трубадури.

За книгата

“С дългоочакваната си нова повест Петър Тушков показва как силите на словото и разказа преобразяват познатото минало и разкриват световете на възможното. “Вазев” е истински добра литература: смела, емоционална, уверена и, най-важното, увлекателна.”

– Владимир Полеганов

В тази странна романтично-приключенска история, прототип за чийто главен герой е Иван Вазов, България е изгубила Сръбско-българската война, София е обсадена от чужди войски, държавността е в развалини и на карта е заложено всичко, за което поетът, писателят и публицистът Йоан Вазев води неравна всекидневна борба като редактор на столичния „Глашатай“. А когато в утринта на 19 май 1887 година в столицата влиза новият австрийски градоначалник и безцеремонно започва да се разпорежда с видната софийска общественост, Вазев и неговата красива възлюбена Венера Добронравна нямат друг избор, освен да направят всичко възможно да осуетят плановете на окупаторите!

За автора

Петър Тушков е писател, преводач и редактор на свободна практика. Има две издадени книги – романът „Отдел „И“ („Ерго“, 2015) и сборника с фантастични разкази „Блу­грас“ („Ерго“, 2021). Работи върху следващия си роман „Кода Импекс“. Редактор в списание „Сборище на трубадури“. Посетете личния му сайт: petertoushkov.eu

Материалът Вазев, 1887 – Петър Тушков е публикуван за пръв път на Сборище на трубадури.

За книгата

Данила Райчева умее да разказва истории със забележителен психологически усет и човешка топлота, а ситуациите, създадени от нея, и героите, с които ги населява, са част от нашия живот днес, в България. Силата на разказите ѝ е в автентичността и обичта, с която описва хората и им позволява да имат свой живот в творбите ѝ, за да останат в духовния строй на читателя, помагайки му да преодолее пропасти и да полети към светлината и доброто.

Здравка Евтимова

Данила Райчева, като артист на сцената, присъства във всеки свой разказ. Тя е дете повече на селото, отколкото на града. И затова съвсем дискретно ни хваща за ръка, разтваря старите селски порти, запява песни от близкото минало, мирисът на билки събужда заспалото ни въображение. Това не е декор. Това са образи от нашето съвремие, разкази на млада жена с различни имена, която търси смисъла и тайната на истинската любов. И нещо повече, „само тогава човек усеща как го стяга в гърдите чуждото и колко дълбоко са жилките на родното“.

Янислав Янков

Елица стана и се наведе над реката. Пръстите ѝ докоснаха огледалната повърхност на водата, а тя на свой ред ги обгърна с приятната си хладина и се разпръсна в концентрични кръгове. Клоните на върбите бяха налягали по брега и всяко раздвижване на водата караше върховете им да потрепват. Елица усети как се издига над брега, над клоните на ореха, над селото и нивята и се понася като лист по течението на вятъра. Реката под нея чертаеше пътя ѝ, а тя следваше онази далечна, непозната песен и попиваше с очи житните посеви под себе си, дъбовите гори и рибарите, налягали под дебелите сенки на тополите. Разперваше ръце и се издигаше високо над Хранов баир, над стадата и музиката от медните им звънци. После се спускаше плавно надолу и политаше отново над Янтра, която кипеше под нея, буйна, дива и необятна, пълнеше шепите ѝ и се вливаше право в гърдите ѝ.

За авторката

Данила  Райчева е родена в гр. Велико Търново. Завършва Английска филология и магистратура Транслатология с английски език във Великотърновския университет „Св. Св.  Кирил и Методий“. През 2021 г. е удостоена с първа награда в Националния литературен конкурс за разказ на историческа тема на името на Цончо Родев. Нейни стихотворения и разкази са публикувани във вестник „Литературен глас“, гр. Стара Загора, както и в литературния сайт Факел.бг. През 2022 г. завършва майсторския клас по творческо писане на Здравка Евтимова, част от Празници на изкуствата Аполония 2022.

Материалът Една и съща жена – Данила Райчева е публикуван за пръв път на Сборище на трубадури.