Сизиф дали е бил щастлив? – Поли Муканова

Описание

Откъс

 

За книгата

---

Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни „Фрагменти“ Далчев казва, че „есето е смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът – само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена“. Но при самия Далчев, в неговите фрагменти, поезията съвсем не е изгубена. Също и фрагментите на Поли Муканова, събрани в книгата „Сизиф дали е бил щастлив?“, са обединени от нейния особен поетичен глас. Макар и да са твърде разнообразни – от чиста кратка поезия като „Събудих лятото, оставено на гардероба. Жълтия чадър разпънах на балкона“ или „Паркова алея, с която се надбягват – медитация на тревен килим. Дишане с щурците“ до абстрактно-философски афоризми като „Догматизмът е опиум за невярващите“ или „Най-краткото определение за цялост: фрагмент“, а също така и „записки“, или поетически проблясъци, от срещи с различни места и хора, от Охрид до Вашингтон, от големите мъртви до живите приятели.

„С тези фрагменти съм подпрял развалините си“ – гласи един от последните редове в знаменитата, сложна и енигматична поема на Т. С. Елиът „Пустата земя“. Книгата на живота ни се състои от фрагменти. Но поетическият глас може да ги съхрани и превърне в едно естетическо цяло.

Владимир Левчев

За автора

---

Поли Муканова (София, България) е пое­теса, преподавател, преводач, доктор по обществени комуникации и информационни науки (История на книгата). Авторка е на поетичните книги „Мигове в кибритена кутийка“ (2009), „Мидите имат две страни“ (2015), „Пристан за отшелници“ (2022); кратка проза – „Amor fati: фрагменти“ (2012), „Сизиф дали е бил щастлив?“ (2022), както и на моногра­фиите „История и теория на четенето“ (2018), „Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): институцията библиотека“ (2023). Учас­твала е в множество национални и международни поетични фестивали (Караманови средби, Рацинови средби, Поетска ноќ во Велестово, Ditët e Naimit, Стружки вечери на поезията и др.). Има три книги в превод на македонски от Зоран Якимоски: „Мигови во кибритна кутиja“ (2009), „Школките имаат два дела“ (2015) и „Патот за Гвадалахара“ (2025).
В неин превод от македонски език излиза романът „Годишни времена“ на Юлияна Величковска (изд. „Ерго“, 2017), стихове от Зоран Якимоски, книгите „Картографиране на себе си“, избрана поезия (изд. „Ерго“, 2023) на Славица Гаджова Свидерска, „/Не/удобството на съществуването“, избрана поезия (изд. „ДА“, 2023) от Лидия Димковска. Поезията ѝ е преведена на английски, немски, испански, италиански, турски, албански, румънски, хърватски и македонски. От 2010 г. е редактор в сп. „Сборище на трубадури“.

През март 2024 г. провежда първия в България курс по „Творческо писане за библиотекари“ със специалното участие на Аксиния Михайлова, Владимир Левчев и Лидия Димковска. През 2024 г. е официален и единствен участник на „Стружките вечери на поезията“ в Република Северна Македония от България.

Преподавателка e по история на книгата и библиотеките, теория на четенето и библиофилство в Университета по библио­текознание и информационни технологии в гр. София.