За книгата

Поли Муканова вече се е наложила като един от най-последователно ангажира­ните автори към жанра на фрагмента в съвременната българска литература. Тези кратки белетристични форми тя разработва в книгите „Amor Fati: фрагменти“ (2012), „Сизиф дали е бил щастлив?“ (2022), „Пристан за отшелници“ (2022), а в тяхно продължение се превръща и на­стоящият литературен проект „Тефтер в автобус с порой“.

– доц. д-р Надежда Стоянова

Новата книга на Поли Муканова продължава развитието на жанра, който през последните години тя представя най-активно в своето творчество. Очевидно водена в своя избор от примера на големите поети и писатели, които не остават безразлични към тази жанрова форма, авторката записва впечатления, настроения, рефлексии в усилието си да изгради един по-добър и по-естетичен свой свят.

– доц. д-р Людмила Миндова

Тефтер в автобус с порой от Поли Муканова има определение пътуващи фрагменти и събира уловени „по пътя“ на последните две-три години мисли и настроения на авторката си. Подзаглавието, с което се назовава оригиналният авторов подход, израства от тематиката, за да нюансира жанровата специфика на фрагмента, добре познат и непрекъснато обновяван от дълговечната традиция с откъслеците на древните мъдреци на света до експромтите на днешните мислители. Композицията на книгата следва същия есеистично-импресиони­стичен подход, който на свой ред дава и на читателите водещата роля на пълноправни участници в смислопораждането да изграждат свои сюжети.

– доц. дн Мая Горчева

Изданието е осъществено с финансовата подкрепа на
Министерството на културата

За автора

Поли Муканова (София, България) е пое­теса, преподавател, преводач, доктор по обществени комуникации и информационни науки (История на книгата). Авторка е на поетичните книги „Мигове в кибритена кутийка“ (2009), „Мидите имат две страни“ (2015), „Пристан за отшелници“ (2022); кратка проза – „Amor fati: фрагменти“ (2012), „Сизиф дали е бил щастлив?“ (2022), както и на моногра­фиите „История и теория на четенето“ (2018), „Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): институцията библиотека“ (2023). Учас­твала е в множество национални и международни поетични фестивали (Караманови средби, Рацинови средби, Поетска ноќ во Велестово, Ditët e Naimit, Стружки вечери на поезията и др.). Има три книги в превод на македонски от Зоран Якимоски: „Мигови во кибритна кутиja“ (2009), „Школките имаат два дела“ (2015) и „Патот за Гвадалахара“ (2025).
В неин превод от македонски език излиза романът „Годишни времена“ на Юлияна Величковска (изд. „Ерго“, 2017), стихове от Зоран Якимоски, книгите „Картографиране на себе си“, избрана поезия (изд. „Ерго“, 2023) на Славица Гаджова Свидерска, „/Не/удобството на съществуването“, избрана поезия (изд. „ДА“, 2023) от Лидия Димковска. Поезията ѝ е преведена на английски, немски, испански, италиански, турски, албански, румънски, хърватски и македонски. От 2010 г. е редактор в сп. „Сборище на трубадури“.

През март 2024 г. провежда първия в България курс по „Творческо писане за библиотекари“ със специалното участие на Аксиния Михайлова, Владимир Левчев и Лидия Димковска. През 2024 г. е официален и единствен участник на „Стружките вечери на поезията“ в Република Северна Македония от България.

Преподавателка e по история на книгата и библиотеките, теория на четенето и библиофилство в Университета по библио­текознание и информационни технологии в гр. София.

Материалът Тефтер в автобус с порой – Поли Муканова е публикуван за пръв път на Сборище на трубадури.